На следващата сутрин Ашли пиеше кафето си в своя кабинет,когато на вратата се почука.
-Влез!
-Здравей,Ашли!
-Ти добре...ли се чувстваш..?
-Ми да защо?
-Как защо?!Какви ги вършиш?!Идваш си,отиваш си,плашиш ме в коридора снощи...
-Не съм бил в коридора снощи!Виж сега какво стана:
"Бях си весел и спокоен,докато ми се обадиха,че мой близък роднина е болен.После ми се обадиха,че има опасност за живота и аз набързо свърших работата си и написах молбата за неограничен отпуск,защото не знаех колко дълго ще съм при роднината си..."
-Ами коридора?
-А,това е съвсем друга история!
Бях ти купил богърт за хелуин-да те поизплаша на рождения ти ден и...той малко избяга...
-Малко?!Изкара ми акъла!
-А как точно те изплаши?
-Ела.
И директор Ашли извади едно шишенце от джоба си и го изсипа в една купа.
-Погледни мислоема!
Димитров погледна в купата и категорично заяви,че това не е той и после двамата се посмяха на воля.