Беше тъмно и студено! Всички спяха, само една от ученичките беше будна - Вероника. Тя отиде до езерото и и седна на пред едно дърво. Блясъкът на луната се отразяваше в езерото. Вероника започна да хвърля малки камъчета във водата. Изведнъж чу стъпки, някой приближаваше - проф Димитров!
- Какво правиш толкова късно тук? - попита той
- Немога да заспя и .. реших да се поразходя - отвърна Хейл
- Знаете, че тук има много зли същества.Не бива да сте тук. - каза професора
- Може ли на ''ТИ'' - попита плахо ученичката
- Разбира се!Та.. закакво мислиш? - продължи професора
- За нищо.Аз просто..
- Мен не можеш да излъжеш.
- Аз.. родителите ми.. те.. всъщност.. не са... ух, сложно е.
- Разбрала си значи!?
- Аз.. и вие ли знаете. Значи само аз...намерих едно парче хартия на земята - в час по ЗСЧИ - и тя извади листа от джоба си и и го подаде на проф. Димитър
На листа пишеше:
''Вероника трябва да знае че ние сме истинските и родители, а не Джордж и Моника''
МакКинли
- Но не разбрах всичко... кой е МакКинли и как така майка ми и баща ми не са..
- Виж несъм човекът който трябва да ти го каже! - каза директорът - и не стой дълго тук - и професорът си тръгна